Братя Карамазови – втори том (илюстрирано луксозно издание)

Братя Карамазови
том 2

След напрегнатото духовно и семейно натрупване съдбата на Карамазови достига своя трагичен предел. Престъплението, което надвисва като мрачно пророчество в романа, разтваря бездната между вината и невинността, между закона и тайната присъда на съвестта. Във втория том Достоевски превръща криминалната интрига в метафизическа драма, а съдебната зала – в арена, където на разпит се явява не само обвиняемият, а човекът. От сенките на похотта на блудния баща на тримата братя изплува зловещият образ на „четвъртия му син“ Смердяков, тласнал съдбата на Митя Карамазов към пропастта благодарение на детайлно описаната съдебна грешка, плод на немарливост и корупция.
Дмитрий, Иван и Альоша се изправят пред различни изпитания: страстта, която иска изкупление; разума, който се разпада под тежестта на собственото си отрицание; вярата, която трябва да премине през скръбта, за да стане действителна любов. Около тях изникват свидетели, съблазни, признания и мълчания, в които истината никога не е проста, а човешката душа остава по-дълбока от всяка присъда.
Вторият том на „Братя Карамазови“ е величествен завършек на последния роман на Достоевски – книга за престъплението и прошката, за разрушителната сила на гордостта и за онова крехко, почти невъзможно добро, което продължава да пламти дори в най-тъмните кътчета на човешкото падение.

Вижте още: Братя Карамазови – том 1

За автора
Фьодор Михайлович Достоевски (1821 – 1881) е роден в Москва в незаможно семейство на произхождаща от Литва благородническа фамилия, живяла и в Украйна. Превратностите на съдбата, застигнали родителите му, орисват и великия писател с живот на ръба, съпроводен с чести епилептични припадъци, зависимости, довеждащи до крайна бедност, постоянна схватка с царската цензура, смъртна присъда и инсценирана екзекуция, заменена с каторга в Сибир, и шеметен литературен възход и признание в Русия и в целия свят. Едни от най-блестящите умове и таланти на човечеството като Ницше, Томас Ман, Херман Хесе, Кнут Хамсун, Андре Жид смятат Достоевски за предшественик на европейския екзистенциализъм, за ненадминат психолог в романистиката, за изтънчен философ и вдъхновител на сюрреалистите, за предвестник на руския символизъм. Трудният му писателски път, започнал с преводи на чужда литература и авторство на разкази, е увенчан с безсмъртните романи „Бедни хора“, „Записки от мъртвия дом“, „Престъпление и наказание“, „Играчът на рулетка“, „Идиот“, „Бесове“, последният от които е „Братя Карамазови“ – апотеоз на цялото му творчество.